Ще ти пиша писмо

с разтреперани пръсти,

като мен ще е то -

оживяло на кръста,

разпиляно сърце,

катедрала на бури,

уморено телце

и обрулени мури,

развълнуван копнеж

и развъдник на страсти,

виртуозен метеж,

бисер, плачещ във храсти,

посивяла дъга

и измислена вечност,

избледняла тъга,

старомодна човечност...

Ще напиша писмо,

ще погаля небето -

но защо ти е то,

нямаш нищо в сърцето...