Тази роза е толкова синя
и така се превива от болка,
почерняла  от лепкава тиня,
тя е сляпото куче на полка,
приютила в бодлите надежди,
но  разбила на прах тишината,
тя към нови мечти ме отвежда,
но протяжно кънти празнотата,
превъзбуден, те търся във нея,
а намирам илюзии само,
разпокъсано, слънцето грее,
но е ледено твоето рамо,
синевата се крие в бодлите,
неразбрана, самотна и сива,
а ликът ти просветва в мъглите,
все едно, че отново си жива....

Доста добре построен с впечатляващи изразни средства. Харесах много! Поздравления, поете за написаното! Следя новите Ви стихове с интерес!

Доста проста завист и израза й с минус!?:))

До сега не бях чела стих за тях. Благодаря, слагам те в любими блогове:)))

Оригинално представяне на розата, и то - на синята. Нетрадиционно е.

Много е слабо това стихотворение. Няма никакъв смисъл в него.

Много силно стихотворение!Чудесни поетични картини:кънтяща празнота,разпокъсано слънце...Браво!
Лека вечер!:)
---------
p.s.Винаги има някой,който се изказва неподготвен:)хич да не ти пука!:)

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

много хубаво... макар
че ми навея тъга...

проба

мразя модерация и заради това ти гласувам отрицателно

Както винаги, изкръмбуцани педофилски хисарски поезми...би звучало по-добре така:
http://parodik.blog.bg/poezia/2012/11/08/sinia-roza-v-chalga-poza.1018204

Пародик нищо не разбира. Стиховете са хубави. Поздрав!