Не ме щади. Дори не си помисляй.
С най-острата си сабя закови
сърцето ми. В ушите ми да писне.
(Ако от удар не умра… ме отрови.)

Трови ме дълго, дълго. Безпощадно.
По вените ми да тече арсен.
И сетне ме лекувай. Гладeн съм.
Ще се нахраня с теб. А ти със мен.

Ако е алчност любовта ми... алчен съм.
За всеки милиметър от плътта ти.
Над мене живата вода на Облак плаче.
И няма сянка. Сляли сме се с теб.
                                                    И с Пътя…

Браво! Това се казва поезия.

Ще се нахраня с теб. А ти със мен.

Давай още такава поезия:)))

Много свеж стих. Простичък и ясен.

Стихът е зареден емоционално и построен с майсторство... Изумителен стих!
Поздрави за майсторството!

И на мен ми хареса този стих. И аз почти изпитвам същото, само че не мога да го изкажа поетично. Обичам хубавите стихове и този го прочетох с удоволствие.
Благодаря.

Отколкото от злоба и омраза:)
Изключително добър стих! Честит празник, поете!

без излишни думи, искрено и емоционално стихотворение

Tova jivotno na snimkata maimun li e?